Monday, 07 November

Коя мафия си избирате?

Изборите са идиотско нещо. Моят свят е свят на избор в момента - дали защото съм в такава възраст или пък светът полудява, или съм в “мехурчето“ от новини и социални коментари - не знам. Брекзит, Тръмп, Радев. Но ето, че гласувам за шести път извън страната - шест от шест пъти навън.

Този път, както и първият ми път, е за президент. Но картинката е различна. В САЩ имаме Тръмп срещу Хилари, в България - Цачева срещу Радев. И в двете държави се гласува за президент, и в двете са мъж срещу жена, и в двете хората се опитват да изберат между по-малкото зло.

Уважаеми сънародници: Коя мафия си избирате? Изборът винаги е между по-малкото зло. Искаме мафията на човека, който еднолично държи държавата под шах, ако загуби на които и да е избори. Или искаме мафията, която от опит знаем, че ще разграби държавата. Това е изборът пред който стоим.

След като сегашният ни мафиот обяви, че ако загуби на “Не се сърди човече“, ще подаде оставка, тъй като неговите лични късметлийски качества очевидно не са в състояние да управляват държавата, сега сме в ситуация на страх. Искам ли държавата, в която не живея, да няма бюджет 2017, да изпадне в едно половин годишно безвремие, следвано от управление на едни иначе толкова симпатични хора? Не искам. А искам ли всеки път, когато искам да избера нещо различно от статуквото да ми се казва, че държавата ми ще се срине, ако не избера статуквото? В смисъл, каква е разликата между това да си имаме реален диктатор и символичен диктатор, който ако изчезне ще последва крах и пагуба?

Ще последва ли? Не знам - едва ли. България няма ядрени оръжия да погуби целия свят ако избере грешния човек. Но родителите и приятелите ми са достатъчни, за да ме е грижа какво се случва.

Баща ми обича да казва, че ако изборите решавали нещо са щели да ги забранят. Започвам да минавам възрастта, в която от идеалист ставам малко циничен и тези думи започват да звучат съблазняващи. Не от гледна точка на вяра, че някои тайно ни манипулира, сигурно ще стигна и до там някой ден, но по-скоро, че избора като че е някаква илюзия. Като гласувах вчера не почувствах, че имам избор. Усетих, че съм от стадото, което отива да гласува по инерция, защото просто логически не виждам какъв избор имам. Избрах „по-малкото“ зло. Тази фраза е просто навсякъде тези дни, но дали не е просто част от живота?

Прочетох една книга наскоро “The subtle art of not giving a fuck“ (“Изящното изкуство да не ви ... ъм... пука“ - майка ми е от малкото редовни читатели на блога ;). Съвета, който взех от нея е, че понякога е важно да се съсредоточиш върху лошата част от избора и кой предпочиташ. Лесно е да избираш между две щастливи ситуации - все тая. Въпроса е, коя от ситуациите има проблеми, които предпочиташ. С други думи - да си във връзка и да не си във връзка си има своите негативи - кои предпочиташ? Проблемите с комуникацията и отделенето време, липсата на други сексуални контакти или предпочиташ самотата и несигурността? Предпочиташ да учиш и да се тормозиш с изпити и безумни упражнения или да умираш от скука от 9 до 5 в безумна работа?

Не съм песимист, и точно заради това урокът от книгата ми отвори очите към нова идея. Сега при нас, както и при американците, както и при британците стои избор на по-малкото зло.

Ми да си го изберем. Ние си решаваме мафиотски диктатори срещу мафиотска дружина. И в давата случая не е яко на върха, но то пък кога ли е било яко?

А пък в крайна сметка, както казва един друг мой приятел - 'се едно, лятото ще си дойде и аз ще съм си на Кара дере-то :) Айде с мир.